Фелисия Фел

by felicia. Съб Май 18, 2013 6:49 pm

:: ИМЕ : Фелисия Фел :: :: ВЪЗРАСТ : 17 години :: :: ВИЕ СТЕ : Богато дете :: :: ЛИК : Коко Роча

Какво ли е да си много богат ? Сигурно в момента си представяте ,че да си много богат значи да можеш да имаш всяко едно нещо ,което поискаш .ДА така е ...донякъде .Можеш да имаш перфектните обувки , оригинална рокля на ''Версачи'' или всяка една нова колекция на ''Шанел'' или дори можеш да притежаваш обувки на ''Кристиан Лубутен'' .Можеш да имаш всяко едно нещо от ,което се нуждаеш ,но не и ЛЮБОВ .Да имаш милиони ,но нямаш любов .Най - бедния човечец ще те нарече беден ,а себе си най - богатия на света , защото той получава любов заради самия себе си ,а теб дори не те обичат заради парите ти .В момента сигурно си казвате ''Глупости'' ,но добре ще си премълча и ще ви разкажа.
01 . 04 . 1994 бог бе отнел един живот уж на шега ,но всъщност наистина бе отнел живот .
-Изключете ги .
- Сигурна ли сте ?
- Да, направете го .- Всички в отделението гледаха като гръмнати собствената ти дъщеря да се предаде и да те убие ..твоята кръв , съществото на ,което си дал живот ..
-Сара какво правиш не можеш да направиш това нещо , не можеш да оставиш татко да умре .Не можеш , ти си негова дъщеря ,а не враг .Дори врагът му би се борил за живота му . - сълзите се стичаха по лицето на Лея ,но никой не се обърна и не каза нищо .Коравото сърце на Сара не можеше да омекне никога ,така бе за останалите те не знаеха ,че всъщност тя се срива вътрешно ,но не може да го покаже .Всички си мислеха ,че на нея и е адски лесно ,но всъщност не знаеха ,какво е сърцето ти да плаче докато едно малко създание в теб иска да излезе и да види света ,а ти не можеш да му го позволиш ,защото не искаш да бъде ранено .Да не би крилото му да се счупи и то да кривне от пътя и да падне ,да бъде оставено от ятото , да бъде жертва на по големите ..
- Изключени са ,госпожице Фел .
-Госпожице Фел ?
-Какво ?
-Водите ви .., те изтекоха ..
- Какво .? Както бе отнел така и бе дал нов живот , първото вдишване , първия проплак бе незаменим .Сара бе поела малката си дъщеричка в ръцете си ,очите й се бяха напълнили с онези много бройни солени капчици , наречени сълзи ,но сълзи от радост . -Знаех си ! Благодаря ти ,господи . - благодареше му не затова ,че е дал живот на малкото същество ,живеещо в нея цели девет месеца ,а за това ,че това малко същество се е родило в точния момент . Виждаше баща си , а той се усмихваше бе спокоен ,че внучката му се е родила жива и здрава ,затова можеше да поеме към другата страна без никакви притеснения .Преди да премине обаче искаше да направи нещо последно ,малкото създание с малкото си туптящо сърчице усещаше присъствието на още един човек в огромната стая с плачещи бебета .Усещаше присъствието на дядо си ,който бе отишъл да й каже ,че винаги ще я пази от горе и ,че няма да позволи да й се случи нещо лошо .Лис се бе родила ,а дядо й си бе отишъл семейството й трябвало да скърби заради дядо й , но от друга страна трябвало да се радва заради това ,че се сдобива с още един член на Фел .
- Той е тук ,Лея .Той е с нас .
-Знам . Всички бяха насочили погледа си към малката ,Лис .Толкова много насълзени очи ,гледащи това малко създание с една единствена надежда ,че Майкъл винаги ще бъде с тях и то в нея .
Няколко години по-късно .
-Лис , миличка знаеш колко много те обичам , нали ? - Лари не можеше да спре докато не изясни на дъщеричката си ,че тя е единствената жена в живота му и винаги ще е тя където и да отида той , каквото й да стане с него .
-Да знам тате ,но какво става ти кървиш .- първите сълзи от обич и болка взети заедно .Страхът бе нахлул в съзнанието на Лис и не излизаше от там ,страхът че ще изгуби най-важното в живота си , нещото което винаги я е обичало , човека който я е създал и й е позволил да живее .
-Тате .. -през сълзи ,потупваше гърдите му . -..тате ? - потупванията се усилваха ,а страхът намаляше тя започваше да вярва ,че е истина ,че го е изгубила .
-НЕЕ! Тате .. - обгърна ръцете си около топлото му тяло и остана така .. Бе една на пет ,а бе научила какво е да изгубиш нещо наистина ценно , дори най - ценното нещо . В очите на Сара нахлуваха сълзи ,тя обхващаше малкото тяло на Лис и с омраза го стискаше .
- Пусни ме , мамо ..пусни ме - крехкото създание гледащо майка си с любов и винаги с любов .
- Ти нямаш майка ,ти си една огромна грешка .Той си отиде за да се родиш ти , той моя герой ..А сега и мъжа на живота ми ,а кой ще е новия живот .КОЙ? Ти уби двамата най - важни за мен .Ти си убийца .Мразя те ,Фелисия ..мразя те . - Какво е собствената ти майка ,тази която трябва да е мила и обичлива към теб да ти каже ,че си грешка ,че си убийца ,а това ,че те мрази ?Никой не би го понесъл ,а как ли можеше да го понесе едно пет годишно дете ,виждащо с очите си ,че баща му е мъртав .Вместо да понесе този така тежък момент в прегръдките на майка си ,то понася всичко само ..в онзи шибан ъгъл на огромната стая .

....................

''Мразя те , мразя те, мразя тее'' дори след цели дванадесет години тези думи не бяха излезли от съзнанието на Лис . А тя просто искаше да бъде обичана .

by **Valeria.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ** Съб Май 18, 2013 6:55 pm

добре дошла Smile

Фелисия Фел

Фелисия Фел

Re: Фелисия Фел