Andrew Maccoy

Andrew Maccoy // 27 // armie hammer
Андрю затвори очи и изръмжа.
-Отново.-извика Джонатан до ухото му и го блъсна на земята.Тази професия го изцеждаше.Бивш пехотинец,а го съсипваха и съдираха задника му от работа.
-Двеста лицеви О'Нийл или ще си изпросиш жестоко наказание.
Маккой простена.Беше уморен,гладен,премръзнал,но не това го караше да се чувства като убит,а факта че не бе виждал никой.От толкова време само хора без лица.Нищо и никой.След като загуби малката си сестра и съпругата си в този нелеп инцидент.Мъжът отишъл на война,за да е в полза на държавата,загубил най-скъпите си заради какво?Нелеп инцидент...Катастрофа.Катастрофа заради,която той бе виновен.Ако не се бе прибрал точно в този ден...Ако не бе извикал малката си сестра с новата й кола да го приберат от летището.
-Не се разсейвай Маккой.-крясъкът не успя да го изтръгне от мислите му,караше ръцете му да се повдигат от земята само,за да се доближат отново до нея...Това,но нищо повече.Не мислите му отново бяха там в онзи ден,когато на големите плазми излязоха ексклузивните новини.Катастрофата на магистралата.Преобърнала се кола.
Андрю стисна зъби и за пореден път се оттласна от земята.Виновен,виновен,виновен....

Събуди се,потен,треперещ.Проклети кошмари,кога щяха да приключат?Пет години и все още мислеше за това.Пет години от както постъпи в държавна сигурност,като таен агент.Но все още мислеше за жена си.Въпреки,че той вече не съществуваше като личност.Вече не беше нищо повече от лице носещо различни имена,но защо мислеше за тях?Защо не можеше да заличи спомените си?Защо нямаше достатъчно модерна машина...
На вратата на кабинета му се почука.
-Пак ли спа тук?-гласът на Мери го изтръгна от транса.Той кимна и червенокоската се усмихна.
-Трябва да се прибереш у дома си.Имаш нужда от почивка.-момичето излезе,а Андрю бе сигурен,че се е запътила към бюрото си.Той стана и взе сака от черния кожен диван.Погледна се в огледалото и забеляза сенките под очите си.Да..Трябваше да намери легло в което да спи...Но някак си спеше по-добре в самолети,когато отиваше,за да си върши работата...Тогава му се струваше по-добре.По....Лесно.Мислеше само за задачата,за нищо друго...А и дали нещо можеше да го накара да мисли за...Нещо по-различно от нейната смърт.

Допълнително за героя;Преди се е казвал Нейтън Харис,съпругата и сестра му са починали в катастрофа.Жена му е била бременна в 5-тия месец и той все още години по-късно не може да преживее това.Приемат го в държавна сигурност заради качествата му като пехотинец и добри отзиви. Става един от най-добрите,но след смъртта на Бела е наполовина мъртъв.

.