Как да напишем Рп - герой

Така, нека започнем от тук, никой не задължава някой от вас да пишете характера, или външния вид на героя си. Ако сте достатъчно описателни в историята си нямате нужда от нещо такова. Външния вид може да мине само със снимка на лика, който използвате, а характера може да се подразбере от историята. Ако както вече казах сте достатъчно описателни в това.
Нека започнем от тук питате сте „Какво да напиша в историята” Ако за вас е по лесно, нека е някаква случка, запомняща героя ви, нещо което му се е случило и оставило белег в живота му. Може просто да разкажете някоя любовна история, трагедия.. НО не да влезнете в Wikipedia и да вземете нечия биография или пък да копирате някой герой от сериал, няма да е оригинално ако не е ваше. Направете нещо с което ще се гордеете. За да сте достатъчно описателни, можете да опишете повече за семейството му, един ден от живота му, спомен или пък просто всичко, което е преживял. Един добре описан герой е не по – малко от петдесет до сто реда. Да знам ще кажете „ Тя луда ли е” Да ама не. Когато имате идея, знаете какво искате просто всичко в главата ви протича бързо и дори не усещате кога сте написали толкова много. Развийте фантазията си, разрешете й да опише всичко, което Ви хрумва.
Примерен герой;
Преди да започна , преди да съм разкрил поне малкото от това , което ми позволява съвестта , ще ви кажа нещо - Вие знаете името ми , а не историята и преди да сте я научили се постарайте да разберете поне малко , защото не съм от тези ,които ще търпят нападки без оправдание. Не съм от хората , които биха затворили очите си , за да забравят и малкото нелепи грешки , които допуска слабия човешки разум. Причините ли ми болка , знайте ,че ще си отмъстя и няма да спра преди да превърна малкия ви рай в нещо по-зловещо и коварно от самия ад. Не съм съдист , но не мога да отрека ,че ми доставя удоволствие да гледам как другите страдат (само ако са го заслужили).Е , нека ви разкажа една малка част от моя живот , защото голяма част от мен не ми позволява да ви разкрия повече.
Вероятно сте чували ,че няма по-голяма травма и по-голямо предизвикателство от това да загубиш собственото си дете , и това е самата истина.И все пак , както е с всички други загуби, ако успееш да се поучиш от тази толкова дълбока болка и да я надмогнеш, то тогава ще можеш да постигнеш обзорен поглед върху наистина важните неща в живота (макар че аз не се интересувам от нищо).Туземните народи на Мексико и Гватемала са били подлагани на геноцид много пъти , което почти е изличило културите им.И все пак те продължават да чакат да се вслушаме в тях.Аз преживях моята собствена загуба , която заличи половината ми семейство , което имах не повече от 5 години , и единственото добро нещо , което получих от нея , е това ,че вече разбирам страдащите хора на нашата планета.Когато много семейства страдат ежедневно в Ирак , аз изпитвам дълбоко състрадание към тяхната загуба.Преди да споделя някои неща относно загубата на две от най-важните неща в живота ми , аз искам да кажа нещо. Не пращайте децата си на война сред хора , които не ги е грижа , че тези деца ще умрат.И ако умрат , знайте , че е било напразно...
Не , не съм пращал семейство си на война ... Просто го загубих в такава - във война , която започнах аз самия.
Не осъзнавах ,че не си играя само със своя живот (всъщност дори това не знаех) , а и с живота на още двама - жена ми и синът ми. За пръв път в живота ми имаше нещо , която наистина имаше смисъл и сам си дадох възможността да му се порадвам само за няколко години , защото сам прекратих всичко , което бях започнал..Не обичам да говоря за това , нито пък за себе си като цяло , но едва ли имам избор ... Все пак преди да бъда съден трябва да кажа и нещо в защита (ако може така да се нарече). Това което бях тогава нямаше нищо общо с това , което съм сега. Забърквах се с грешните хора ,за да вадя лесни пари , които за сметка на това никак не бяха чисти. Не ми пукаше , знаех ,че го правя за семейството си ... Бях готов на всичко за да гледам жена си и сина си щастлива и явно в старанието си да постигна всичко това , аз бях и готов да ги убия , като по този начин убия всичко , което някога е имало значение за мен. Направих една грешна стъпка и подът под краката ми пропадна , направих я въпреки че знаех , че ходя по тънък лед. Сгреших , не си написах домашното и семейството ми плати за това. И може би беше за добро , въпреки че в това няма нищо хубаво ... Но ако не бе станало всичко това сега аз нямаше да съм един от агентите на ФБР , нямаше да се боря за справедливостта , да се радвам на болката , която запращам на чуждия гръб , за да дам някакво правосъдие (макар и малко ,защото светът е голям и пълен със злини)...Едва ли щях да разбирам скръбта и тъгата на хората... Превърнах се в човек , който вече не се бои от нищо ,защото няма какво да губи. Мъж , чийто поглед бе изпълнен с копнеж за болка , мрак и изпълнен с потайност , защото пред учите ми рядко се появяваха хубави гледки... Изпитвах гняв и понякога състрадателност (което доказваше ,че не съм толкова лош ..) , но това бяха единствените чувства вътре в мен. Посетих живота си на отмъщението ,което не е никаква справедливост , от мига ,в който загубих всичко. Исках да си отмъстя , знаейки ,че никога няма да върна семейството си , смисъла на живота си. Но успях да накажа тези , които бяха по-виновни за всичко това от самия мен. Имаше дни ,в които се обвинявах за загубата си , но краят им настъпи бързо. изтръгнах сърцето и чувствата си (съвсем преносно) и посветих разума , тялото си и дните си на работата си във ФБР , защото знаех ,че онези на вън можеха и имаха защо да се боят от мен...
Героя принадлежи на M.Bethel