Антъни Коуп

by Антъни Коуп Пет Май 31, 2013 6:34 pm

1.Име;Антъни Коуп
2.Години;20
3.Принадлежа към:Футболис

4.Характер;Добряга е.Той е момчето на което винаги можеш да разчиташ.Момчето,което винаги ще ти предложи рамото си да поплачеш на него.Винаги ще ти помогне,понякога и без да го молиш.Да,той е добър.Към хора които заслужават и към тези които не заслужават. Естествено това не е без причина,но тя ще ви стане известна по-късно.Но под ангелският чар и добрината се крият и по-дълбоки чувства...И колкото и твърдоглав и добър да е..Той може да бъде и много,много...Лош.
5.Външен вид;Типичното момче от покрайнините.Руса коса,сини очи,издадени скули и изваяно тяло.Не е набит,не е мускулест,но не е и слаб.Съвършен по един свой си начин.Той е очарователен,чаровен.Усмивката винаги е на лицето му.Той е всичко и нищо.Нито повече,нито по-малко.Има татуировки,всяка от които има своя собствена история.
6.История;
Антъни или просто Тони. Много от нас го познават като господина с чаровната усмивка.Момчето,което дава всичко от себе си на терена. Онзи,които не е лидер,но е винаги на чело.Разумният,доброто момче което е винаги там,когато ни трябва.Всеки от нас познава по един такъв..Тони или може би Майкъл или Кайл...Но не всеки от тези,които ние познаваме е минал през всичко това.
Антъни Коуп.Роден на 7ми Май.Малкият ангел на майка си.Любимеца на татко,няколко години подред,когато се ражда малката му сестра.Мелиса.Единствената жена за която той би дал не смао живота си,а би възкръснал,за да го даде отново.
Приказка.Перфектното семейство до..Онази нощ.Да...Мразя тези думи,но онази нощ е последната нощ на неговият "приказен" живот.
Майка му излезе да купи мляко,за да направи десерт за вечеря.Баща ми седеше в хола и гледаше мача на Янките.Цигарата седеше спокойно между устните му,докато бавно крадеше живота на възрастния мъж.Антъни бе навън,тичаше за да се подготви за утрешната тренировка.Сестра му си играеше с кукли в къщичката на дървото.Всичко изглежда нормално.Антъни помаха на майка си,когато я видя как излиза от алеята с колата,усмихна й се и отново се затича,спря за секунда.Изпитваше нещо..Сякаш някой стискаше гърлото му,болеше го.
И тогава го чу.Скърцането на гуми от рязко натиснати спирачки,вик едва доловим и силният сблъсък.Момчето се обърна,а сините му очи потърсиха случката.Надяваше се да бърка.Молеше се да бърка.Не..Не трябваше да...Бялото пежо на майка му бе смачкано като консерва от домати,огромният тир бе изкривил задницата си,а шофьорът бе подпрял глава на кормилото.Антъни ясно виждаше как кръвта се стича от лявата му страна,но той искаше да забележи само това..Не искаше да поглежда към другата кола.
-Тони?Тони,какво стана?!-викаше малката му сестричка от къщичката на дървото.Той поклати глава и бавно тръгна към случилото се.Чу как вратата се отвори с трясък и виковете на баща си.
-Анджелика!Анджелика.-крещеше мъжът тичайки натам.
-Антъни погрижи се за сестра си!Не идвай тук!-извика отново заставайки до колата.Очите му се разшириха,а момчето продължаваше да се приближава към катастрофата,пренебрегнал заповедта на баща си той се приближи до дясната врата и погледна вътре.Въздухът му спря и той се осъзна.
-Мамо?!-жената бе свела глава на волана,кръв се стичаше по лицето й,а една капчица се стече от носа й.Гърдите й не се повдигаха,тя не дишаше.
-Мамо събуди се!-извика Антъни и се пресегна към нея,нещо го сграбчи изотзад издърпа го назад,а момчето продължаваше да протяга ръка към майка си.
-Мамо!!!-извика отново.

Няколко минути по-късно се появиха линейките и полицията.Анджелика Коуп бе починала на място.Съпругът й се самоуби от мъка няколко месеца по-късно,а Антъни и Мелиса бяха поверени на грижите на баба им.Когато младият Коуп навърши 17 баба му почина и той остана сам.Пое грижите за сестра си,криейки това от закона.От службите най-вече...Не искаше той и Мелиса да отидат в някой дом за сираци.Но за щастие нещата вече се наредиха.Той порастна,сестра му също.Наследството им,което бе наистина голямо задоволяваше всичките му прищявки,а случилото се...Всичките загуби които бе преживял го промениха.Не стана като останалите...Не се продруса,не се зарови в мъката си.Той..Стана човечен.

7.Допълнително за героя;Обича животните.
8.Лика, който използвам е;

Alex Pettyfer