Lora Isaac.

-Мира! -гласът на Лора се разнасяше звънливо из цялата къща. Малкото момиченце със двете дълги плитки започна да тича на горе по стълбите. Препъна се на последното стъпало, но сякаш не забеляза, че коляното и' се беше обелило и се виждаше алено червена кръв. Продължи по коридора, викайки отново същото име:
-Мирааа!!!
Лора рязко смени посоката влизайки във една от стаите. Вътре имаше легло. А на леглото спеше по - голямо момиче, което най-вероятно отговаряше на името "Мира". Малката Айзък започна да скача на леглото и да вика сестра си по име, докато тя не отвърна само с леко махване на ръка. Изглежда искаше да бъде оставена да спи.
Лора се тръшна на леглото до нея, прегърна сестра си и каза:
-Честит рожден ден, сестричке!!
След това и' лепна най - лепкавата целувка, която едно едно седем годишно момиченце можеше да даде. Но Мира, не се погнуси. Тъкмо обратно изглежда и' хареса.
-Благодаря Лора! -прошепна тя, и като се завъртя на другата страна прегърна сестра си.

-Къде е тя?! - Лора, нахълта във всекидневната. Всички бяха притихнали. - Искам да я видя веднага!
Майка и' стана и тръгна към нея.
-Лора ..
Момичето направи крачка назад, закривайки с ръка устните си. От очите започнаха да капят сълзи.
-Не .. -прошепна.- Не е вярно .. НЕ МОЖЕ ДА Е ИСТИНА!!! - извика и се свлече на земята.
Майка и седна до нея и я прегърна.
-Успокой се!
-Не .. не вярвам.. няма начин ..!!
Минаха около десет минути преди Лора да проговори отново.
-Той го направи, нали? -долната и' устна препереше, под очите и' все още се виждаха сълзите.
-Лора .. - прошепна този път баща и'.
Момичето се изправи рязко.
- Той ли го направи? - попита този път гневно.
Няколко секунди се гледаха в очите. Накрая господин Айзък просто каза:
-Да.
Секунда по - късно, вазата от масата се блъсна във стената. В следващия момент, госпожа Айзък хвана дъщеря си за лакътя.
- Не се опитвай да ме спреш! - изкрещя тийнеджърката вдигнала пръст срещу майка си. Във очите и' се четеше омраза. След това се отдръпна и тръгна по пътя си. Беше решена че ще го убие. Нямаше друг начин. Той трябваше да си плати, за това че беше убил сестра и'. Влезе в апартамента му с гръм и трясък, но нямаше никой. Беше твърде късно. Вече го бяха отвели от полицията. Лора заби юмрук в стената. Сълзите за пореден път започнаха да се стичат от двете и' страни.

-Ще те убия. Обещавам ти го. - Смехът на младата жена накара доста хора в кафенето да се обърнат към нея. -Добре хайде да ти затварям, че тъкмо си взех кафето. Ще чуем довечера, нали? Хайде, чао!
Лора се обърна носейки в едната си ръка кафе а с другата се опитваше да пребере телефона в чанта си, което се оказа сложно. Въпреки това продължи да върви, докато не се блъсна в някой и не усети, как горещото кафе се разлива върху някой. Замръзна на място. Гледайки как беше оклепала цялата ризата на един мъж.
-Аз .. ъъъ .. извинявам се .. - прошепна и прехапа притеснено долната си устна. По лицето и' се разля невинна физиономия.- Обещавам, че ще платя щетите..
Вече се успокои, когато видя че мъжът се усмихва. Да, като се замислеше, беше смешно. Точно като началото на някакъв сапунен сериал.
-Вижте ...
-Питър-каза той.
-Питър. - повтори тя, като направи лека пауза, сякаш да се наслади на името му. - Тъй като бързам в момента - започна да рови в чантата си.- Това е визитна ми картичка, обадете ми се и ще ви върна парите за ризата.
След това го озари с една от своите редки усмивки.