Alexander Flemming.

„Сиропиталища, приемни семейства гадост” така си мислеше Александър. Нямаше фамилия, не я знаеше. Знаеше само, че живота му е гаден, няма късмет в нищо, което започнеше. Мразеше родителите си, за дето са го оставили. Причинили са му всяко едно нещастие в живота му. Живееше в скапани семейства, даже едно от тях го караше да проси. Мразеше ги всичките. Но вече 22 годишния Александър бе намерен на улицата от семейство Флеминг, който го взеха под крилото си, без дори да искат някакви документи. Намери семейството, което търсеше, но тогава намери и нещо, което успя да го шокира. Видя себе си, себе си с красива млада дама. Гледаше от колата си, как той седеше там в кафето и се смееше с глас.. виждаше щастието което струеше от лицето на онзи, забеляза, че има всичко, а той какво имаше? Цял живот страдаше, нямаше нищо докато семейство Флеминг не го приеха под крилото си. Върна се години на зад в първото сиропиталище, накара момичето на рецепцията да му каже, каквото знаеше за него. А той продължаваше да следи непознатия, с който бе като две капки вода.
Цяла година, прекара в собственото си разследване разбирайки всичко за себе си. Родителите му били богато Българско семейство, живеели по време на раждането му във Финикс, разбра че в същност имал близнак, чудеше се с какво Венилиан е по – добър от него и е заслужил да остане в семейството им. Защо родителите им са ги разделили, но онази завист се загнезди в гърлото му. Усещаше я в гърдите си. В този миг той се закле, че ще го накара да страда. Ще му отнеме всичко, което имаше и което го правеше щастлив..

*** Няколко седмици по – късно.***
Бе убедил родителите си, че има неотложна работа. Издебна точния момент, когато в живота на Михайлов имаше раздор. И изчаквайки го нахлу в апартамента на любимата му. Бе я проучил, как можеше такова красиво 17 годишно момиче да бъде с брат му? Защо да не му я отнемеше по най – болезнения начин? Щеше да смаже живота му, да го разбие на парченца. Бе взел Лиора със себе си. Карайки я да влезне вътре и да нарани младата девойка. А когато я видя в безсъзнание, се радваше на всичко това.
-Защо го мразиш толкова?
-Защото той е имал всичко.
-Бил е щастлив? – попита го русокоската, а той само се подсмихна леко
-Беше щастлив! – зави му той. Лиора нагласи всичко в апартамента, поряза ръката на младата госпожица като гледаше да омаже стаята й колкото се можеше повече с кръв. А Александър взе тялото на Мираслева и го изнесе, така че никой да не я види. Бе си купил телефон за еднократна употреба. Набра номера на полицията и направи признание, което не бе негово представи се за брат си..

***Три години по – късно***
Знаеше истината за Флор, но пък щеше да я има. Накара семейството си, да иска от семейство Лероксе дъщеря им. Да отговорят годеж, а той я наблюдаваше. Знаеше, че тя не помни Михайлов и той пре спокойно вече можеше да заеме местото му. Знаеше, че Венилиан я мисли за мъртва и едва ли някога щеше да я потърси, дори сега когато го бяха пуснали от затвора. Даваше пари на терапевта на Флор за да и дава хапове, който да потискат спомените й, а в същото време бе платил и на лекаря обслужващ затвора, да лъже Венилиан, че му остават едва няколко години живот, освен ако не си направи трансплантация на сърце, а точно тогава ако го направеше, щеше да умре, защото в действителност положението му бе много добро и се нуждаеше само от малко лечение, за да се подобри и да живее. Но Александър не искаше брат му да живее.