Charlotte Lovey

willa holland

Шарлот Ейми Ловей; 18-годишна; мажоретка

В деветдесет и осем процента от случаите хората не са такива, за каквито се представят. И не, този път нямам предвид сериените убийци, например, които със сигурност не знаят каква е тяхната същност. Когато дълго време стоиш под маска, тя се запечатва на лицето ти и рядко позволява да я свалиш, а ако го направиш, то ще е доста краткотрайно.

Беше точно седем часът сутринта. Необичайно рано за повечето млади момичета да стават и то посред лято, нали така? Но не, беше последният ден преди началото на ваканцията и всички трябваше да бъдат в гимназията точно в девет, както всеки ден. Седейки в един огромен пухен фотьойл, една осемнадесетгодишна тийнейджърка усърдно пишеше нещо в голяма розова тетрадка, на корицата на която имаше снимка, изрязана във формата на сърце. На тази снимка бяха изобразени тя и най-добрата ѝ приятелка. Една от страстите на момичето беше да пише. Този тефтер дори не можеше да се нарече дневник. По-скоро място, където изливаше душата си, където показваше моментните си състояния или размисли над конкретни ситуации или живота като цяло.

- Шарлот, мила, ставай вече!

Момичето на име Шарлот бавно стана от големия стол, в който обичаше да разпуска с часове. Той се намираше в ъгъла на стаята ѝ, но когато нямаше гости, девойката обичаше да го дърпа точно в средата на стаята. Би било странно, нали? Една голяма вещ, намираща се точно по средата на помещението. Но Лоти (както мразеше да я наричат, но за жалост беше неизбежно) разполагаше с огромен прозорец, през който обожаваше да гледа. Именно затова правеше цялото това разместване.
След като чу така познатия и ведър глас на баща си, момичето се запъти към банята, която беше свързана със стаята ѝ. Чудно как татко ѝ беше винаги толкова усмихнат и жизнерадостен, пълен с положителна енергия, след като преди пет години едва не загуби живота си. Единственото нещо, което го спаси, беше непрестанната му вяра (е, може би и операцията и намесата от страна на лекарите, но нека не разваляме илюзията). От тогава сякаш стана още по-оптимистичен, живееше ден за ден. Късметът му се усмихна и Стивън (баща ѝ) и Мери (майка ѝ, по пътя на логиката) започнаха голям бизнес в една от най-големите адвокатски кантори. Почти не намираха време за двете си деца. Въпреки това се опитваха да показват безкрайната си обич постоянно.

Малките ѝ боси крачета усещат студената повъхрност на плочките в банята. След като стига до огледалото, Шарлот извръща поглед и се взира в образа си. Неведнъж са ѝ казвали, че е красива. Тя самата може би също се определя като такава. Накланя леко глава и продължава да наблюдава самата себе си. Дълга тъмноруса коса, падаща на леки масури две педи над кръста ѝ, сапфиреносини очи, винаги широко отворени и подчертани от очна линия или молив. Очите са прозорез към душата, казват хората. Тези тук правят изключение. Погледът на Карин е пронизващ, но в същото време очите ѝ са като стъкло - колкото повече потъваш в тях, толкова повече усещаш, че гледаш самия себе си. Момичето е сравнително високо. Достига един и седемдесет, но това изобщо не я спира да носи така любимите ѝ високи обувки. Тялото ѝ е най-голямата ѝ гордост. С много усилия, Ловей успява да постигне перфектните за нея пропорции и никак не се срамува да обува предизвикателно къси поли с повод и без повод. Перфектното момиче, биха си казали повечето, но зад така ослепителната външност се крие много непредсказуем характер. След като се измива, тя се връща в стаята си.

- Веднага слизай долу!

Споменах ли, че също така има и по-малка с пет години сестра? Ражда се малко след инцидента на баща ѝ. Пискливият глас на Джейн дразни до болка ушите на заподозряната, а нервното тропане по вратата я кара да полудее, но въпреки това пази самообладание. Това е едно от качествата, с които може само да се гордее. Тя е до болка спокойна. Почти нищо и никой не може да я ядоса. Напук на сестра си, Шарлот бавно се доближава до оставената небрежно на земята розова тетрадка и разгръща бавно листите ѝ. Момичето обожава да чете. Това е един от начините, по който е изградила личността си, след като родителите почти не ѝ обръщат внимание. Така се е научила да бъде самостоятелна и винаги да взима решенията си непоколебимо. Още от малка, опитвайки се да подражава на любимите си герои от вълнуващи романи, Чарли е започнала да се държи по-различно, като зрял човек. Тя е много лесно ранима и чувствителна, въпреки че не го показва. Би убила човек за близките си хора. Но всяко нещо има своята точка на обрат. Шарлот Ейми Стивън Ловей не е изключение. Разлиствайки вече намачканите страници, тя попада на следното нещо:

Тъкмо постъпих в гимназията. Всичко ми се струва толкова прекрасно. Най-накрая се чувствам на място. Хората ме обичат. Но сякаш се промених. Само за една седмица порутих самата себе си. Вече трябва да се държа различно. Забелязвам една маска, появяваща се на лицето ми. Маската на гордост, власт. Не съм милото момиченце на татко. И повече няма да бъда.

След като родителите ѝ се разделят точно след като влиза в гимназията, Чарли се променя страшно много. Точно тези чувства, описани по-горе, обземат цялото ѝ съзнание и я обръщат на сто и осемдесет градуса. Е, в крайна сметка Стивън и Мери се събират отново, този път много по-внимателни. Но за жалост, веднъж счупиш ли вазата, да я залепиш ще е много трудно. Така става и с нашата героиня. Пред много малко хора тя е себе си, такава, каквато беше и преди.

- Чарли, закуската е готова!

След вече третата подкана, тъмнокаската облича кашмирения си халат и с тихи стъпки се приближава до стълбището. А долу, точно там, в трапезарията, се намира цялото ѝ семейство - любящо и усмихнато. В този момент Шарлот Ловей осъзнава, че не може да иска нищо повече от живота.