Ice Queen <3

by Lorraine McAdams ♥ Вто Май 21, 2013 1:30 pm

Ice Queen <3

Barbara Palvin

Тя беше като видение, красиво прекрасно видение , което никога не можеше да бъде забравено. Привличаше мъжките погледи с такава лекота, че често ставаше обект на завист от страна на другите жени. Със своите 172 сантиметра тя успяваше да се впише в критерия за идеалната височина на една жена. Косата на Лорейн бе дълга и копринено мека. Притежава ослепителна усмивка, която рядко красеше лицето й, но щом се появеше я правеше дори по-красива отколкото всъщност беше. Лешниково кафявите й очи бяха безчувствени, студени мрачни, но в редките случай когато тя бе щастлива придобива онзи странен блясък, които те караше да искаш да се взираш в тях с часове. Да, тя беше красива но какво значение имаше това?! За нея външния вид бе просто оръжие , най-доброто оръжие, което някой можеше да притежава знаеше как да използва красотата си, за да получи, това което иска и го правеше с удоволствие.

~~~

Лорейн има проницателен поглед, от които никой не можеше да се измъкне можеше да те накара да си признаеш всичко само докато те гледаше. За нея любовта беше просто чувства, маловажно и безсмислено, дори не искаше да чува за това. Или поне така смятаха всички. Само тя знаеше какво се случва с чувствата й и предпочиташе така да си остане, беше недоверчива не вярваше на никого , понякога дори и на самата себе си. Нямаше приятели нито близки, бе съвсем сама, понякога се чувстваше самотна свиваше се в някой ъгъл и плачеше с часове, но това наранено малко момиченце, което тя беше когато останеше сама изчезваше всеки път щом някой се опиташе да се приближи до нея. Тогава се превръщаше в безчувствена, манипулативна, кучка която можеше да си играе с теб по хиляди начини и накрая да те захвърли като ненужна вещ. Можеше да те направи или истински щастлив или безкрайно наранен, дали ще бъде добра или лоша с теб зависеше изцяло от настроението й.

~~~

Може би трябваше да започна историята от самото начало, но ще започна от частта с Лорейн, единствената която си заслужаваше да бъде разказана. Алисън Мари Смит бе мъртва в деня, в които Али бе изпратена в онази психиатрична клиника, това сякаш бе Адът, две години прекарани на онова ужасно място в борба с шизофренията бяха най-ужасното, нещо което можеше да се случи на някого. Спомняше си колко трудно й бе в началото, измъчваше се не искаше да живее, отричаше всичко, отказваше да се бори с болестта си. После бе дошъл периодът на незнанието, не знаеше какво иска и какво трябва да направи, а това я съсипваше и накрая бе дошло желанието. Желание да се излекува и да излезе от тази проклета клиника.
Месеците се нижеха бавно, бяха мъчителни и трудни, но всеки ден тя правеше по една малка стъпка към свободата си. Свобода, която толкова много жадуваше и някой ден щеше да получи. Странно как това нейно желание се бе превърнало в причина да живее, събуждаше се всяка сутрин само заради това. Правеше всичко, което лекарите й казваха дори и да не го чувстваше правилно, за да може да излезе от тук.
14 Декември 2012 вече бе свободна. Бяха я пуснали, най-после след като две години бе прекарала затворена в тази проклета болница. Обърна се назад и погледна предишния си затвор. Очите и бяха празни като сърцето й ,но това бе краят, Алисън Смит вече не съществуваше, сега тя бе Лорейн МакАдамс и щеше да започне всичко отначало .
Обърна се и тръгна по улицата, докато снегът се сипеше над нея. Никога повече не погледна назад сякаш тези две години никога не бяха съществували. Сега бе тук и бе готова да започне живота си отначало.

Досие:

1. Име: В момента се подвизава под името Лорейн МакАдамс.
2. Възраст: 18
3. Ръст: 1,72
4. Аз съм : Мажоретка
5. Работа : не и в този живот хд
6. Допълнителна информация: Пие
- Обича шоколад
- Обожава да носи черно
- Харесва дългите разходки по плажа
- Убила е сестра си