Nicole Elizabeth N.

"Хайде де, голяма бъзла си станала. Отпусни се малко, трябва да усетиш адреналина." хилейки се, гаджето на Никол управляваше колата, докато на задната седалка тя стискаше силно ръката на Джулиън. Всичко това бе лоша идея, чийто финал можеше да е фатален.
"Брат ми, намали веднага, мазното копеле е на сто метра зад нас!" провикна се, но очевидно нямаше да бъде послушан. Колата се засилваше още и още, а гората, през която минаваха, ставаше все по-мътна. Никол покри очите си, а в следващия миг, единственото което можеше да си спомни, бе полицейското управление.

*

"Казах ти, че той трябваше да кара по-бавно!" просвайки се на твърдата земя, Никол огледа килията си и въздъхна, прибирайки краката си към тялото. Полицаят затвори металната порта на потискащото помещение и заключи решетките, а след това потегли нататък към другите килии.
"Аз съм виновна." прошепна тихо тя и обгърна тялото си, втренчвайки погледа си в мръсния под. Знаеше, че идеята да се състезават с коли полу-пияни бе повече от отвръщаваща. Джулиън, най-добрия приятел на Никол от детство, клекна до нея и я погали по бузата.
"Виж.." започна той, въздъхвайки тежко. Никол бе от тези, абсолютно песимистичните хора, който не вярваха в нищо. Трудно можеха да се доверят дори на себе си и винаги гледаха на най-лошата страна на нещата. Това бе огромен минус за нея, защото малко хора успяваха да я разберат."Не си виновна, Ники. Нито ти, нито аз успяхме да го спрем." заговори той, а в следващия миг седна до нея и я прегърна. Всъщност, в този миг сърцето на Джулиън със сигурност се късаше част по част, докато влюбената Никол страдаше по брат му.
"Къде е той, защо не е при нас? В съседната килия ли е?" за по-малко от миг момичето се изправи и избърса сълзите си, лепвайки се за решетките. Тялото й трепереше, чувстваше се толкова виновна за всичко.
"Съмнявам се, Ники." гласът на Джулиън бе дрезгав, пронизващ. Никол преглътна и вдиша, борейки се със себе си и физиката си. Искаше той да е там, искаше да бъде добре. Но всичко в нея й подсказваше, че надеждите й бяха напразни.
"Джулиън, Нейтън м-мъртъв ли е?" момичето присви очи и сложи ръката си на устата. Тя щеше да рухне всеки миг. Мисълта, че единственото момче, което някога бе обиквала беше .. мъртво, щеше да бъде черешката на тортата.
"Ники .." Джулиън пристъпи напред към нея, но Нормън погклати глава, карайки момчето да спре.
"Не, недей. Остави ме. Просто ....."