Patrisha K.

*Claire Holt*
***

-Ще паднеш - небрежно, даже непукистко отбеляза тринадесет годишната Патриша, дъщеря на необикновеният Джон Кейс и сестра на пълния идиот Ник.
-Сякаш ти пука?
-Не ми. - пукна балона от дъвка, гледайки предизвикателно.
-Толкова ме дразниш, Иша...
-Не думай - тя завъртя очи и се направи че ще бутне брат си.
Той лигаво изписка, а тя избухна в смях. "Колко е тъп" помисли си тя.
-Да се връщаме!
***
Three days later

-Семейство Кейс?
-Аз съм секретарка. В дома е само дъщеря им Патриша. Какво ще обичате?
-Свържете ме с нея. Веднага! - тонът на жената отсреща не търпеше възражения.
-Ало, Патриша Кейс е. Какво е станало?
-Слава на Бога, синьорита. От кога се опитвам да се свържа с Вас...
-Летисия! О, скъпа...
-Животът ти е в опасност, сладурче.
-Моля? - изненадано ахна девойката, когато нежния глас на приятелката й, се замени от груб мъжки.
-Правилно ме чу. Обади се на родителите си. Чакаме ви всички на шосето за Отава. Дори в Канада не можете да избягате. Не търси брат си - с нас е. Качвайте се на колите и към шосето 768А. Веднага.
След това връзката прекъсна. Патриша изхвърча от стаята си и се метна към мобилния си телефон. Набра баща си.
-В среща съм, мила, ще ти се обадя по-късно.
-НЕ!-кресна винаги хладната Кейс. Тя разказа на баща си телефонния разговор, чу как си пое дълбоко въздух.
-Идвам ей сега.
След десет минути тя, баща й и Джудит - майка й пътуваха в мълчалив ужас. Ник не вдигаше телефона си. Не знаеха, че предстои най-ужасната нощ в живота им.
-Радвам се да ви видя. - двама яки мъжаги държаха брат й, а трети, който приличаше на горила говореше с родителите й. - Нали разбирате... Трудно ще избягате от нас. Сега кажете на дъщеря си да слезе от колата и няма да пострада.
-Иша, слез от колата. - за първи път майка й, толкова студена и безразлична, изглеждаше притеснена, дори ужасена.
-А вие се качете. - нареди горилата.
Родителите й покорно се качиха в колата.
-Последни думи, захарчета ? - след това колата гръмна.

***

-Викат те в Центъра, Патриша.
-Мерси, че ми каза, Джордж. Там работя, по дяволите. И в момента закъснявам заради теб.
-Пак сънува кошмар.
Джордж разроши косата си.
-Бомбата. - лаконично каза русокоската и навлече пуловера си.
-Защо са гръмнали ваште? Знаеш ли?
-Да. - въздъхна тя, докато си търсеше дънките. - Занимавали се с наркотици. Или поне майка ми. Баща ми бил добър човек, но когато разбрал какво работи жена му, откачил. Казал на испанската полиция, която арестувала шефовете на мама, докато тя се спасила, представи си. Винаги беше ледена кралица.
-Значи си приличате - прекъсна я той.
-Не ме прекъсвай. -озъби се тя, съсредоточена в историята си. - И шефовете й, освободени и разярени, ни преследваха. Вече бях виждала опустошителни последици след нас, но някак си се спасявахме. До онзи ден...
Джордж се изправи да я прегърне, но Патриша се дръпна.
-Не съм такъв човек. Знаеше, че е просто за известно време, скъпи. Нали ?
-И сега какво? Сподели историята си с мен - че си дъщеря на наркоманка, че си първа приятелка с едни от най-големите нарко дилъри в света, че работиш в агенция за наемни убийци, крадци и прочие, създадена от майка ти... И ще ме оставиш?!?
-А ти не ми сподели, че си агент на ФБР...
Джордж пребледня, но спокойната Патриша извади пистолета си и го застреля. Нито звук не издаде уплашения младеж.
-Прекалено беше млад за тази мисия. Пак не ме хванахте, сладури, а ви разказах цялата си история.- каза тя на камерата. - Ще продължа работата си, ще ви изтребвам и ще зарибявам младото поколение. Не сте нищо пред нашата силата. Защото аз наследих агенцията на майка ми, сега аз съм водач. Аз комаднвам подземния живот.
Усмихна се привлекателно и счупи камерата. Изправи се и отметна прекрасната си руса коса. Ледените й сини очи пронизаха младежа, сякаш се чудеха дали той няма да се събуди. След това грациозно Ледената кралица, както я наричаха, се изнесе.

***
Патриша беше едно будно дете, с ясен мозък и идея за случващото се около нея. Беше интелигетна, прекалено интелигента и това много й помагаше. Имаше най-невероятния баща на света - мил, с чувство за хумор и красив и майка, която тя просто боготвореше - ледена, спокойна и хладнокръвна, винаги саркастична, но странно - весела на моменти. Красива и лоша, едновременно. Тя беше наследила всички гадни и лоши черти на майка си, красотата й се примесваше с тази на баща й, а интелигентостта й беше родова черта.
Пристрастенноста към наркотиците дойде от майка й, а ненавистта към цигарите и по-силния алкохол - от баща й.
Остана такава завинаги - опасен враг за гражданите, водач на криминално проявените, дете на убийствата и крадците, отгледана от наркодилърите, убили родителите й. Тя се превърна в красавица, която обича кръвта, която е лоша, по един привлекателен начин... А нейната добра, детска страна все още е скрита надълбоко, под всичката наслоена омраза към обществото... И чака някой да я открие.
А какво стана с брат й? Е, той бе младежът, когото тя застреля така хладнокръвно. Младежът, с когото преспа и от когото може би очаква дете. Кръвосмешение, още един грях.

***
Иша се разсмя и рече:
-Нека играем тази игра. Играта на лъжите.

Добре дошла