Nathaniel Roche.

by Nathaniel Roche. Нед Май 19, 2013 11:56 am

Nathaniel Roche | 29 | rich | fc: andrew garfield

Мъжът на третия ред и осмото поред място представляваше висок французин с бистри пъстри очи и високо чело. Погледът му с наслада попиваше светлините по сцената, блясъкът по костюмите, докато слухът му ликуваше, поглъщайки една след друга всяка тънка тоналност. Костюмираният бе горд представител на населението на Европа със своите високи скули, издължено лице и тънки устни. За секунда погледът му потъмня, когато по тялото му се разнесоха меки вълни и трепети, породени от вибрацията на мобилния телефон. Правило номер едно гласеше, че той никога не изключваше малкото електронно устройство. Правило номер две обаче гласеше, че никой нямаше правото да го търси, докато извършваше ежеседмичния си сеанс да посети операта в четвъртък вечерта, дори този някой да представляваше президента на Франция или омбудсмана на ООН. Разбира се, той работеше с плиткоумни същества, които нямаха неговия естетически усет и едва ли дори разбираха значението на думата опера.
Светлокосият се извини, докато излизаше и прекъсваше насладата и на другите посетители на операта. Излезе във фоайето на сграда, съградена в барок стил и преди наистина доста време.
- Je n'aime pas me répéter, Victor.* – плътния му глас отекна надалеч из помещението поради акустиката на сграда. От другата страна чуваше стъпките на още хора и тежкото дишане в далечината, което напълно се различаваше от това на младия руснак, дръзнал да прекъсне заниманието му.
- Je sais, le patron, mais je pense que nous avons un problème.** – заговори вторият мъж, но бе прекъснат от тъп удар и нова въздишка. – Говоря по телефона, идиоти такива.
Костюмираният разбра думите му, дори когато бяха изречени на английски, но предпочиташе да общува на френски с подчинените си.
- Quel est le problème?*** – попита без да се интересува от случващото се. Виктор изрече едно име, което почти не се чу, но успя да възбуди интереса на светлокосия. - Je le veux vivant.****
Руснак опита да каже още нещо, но връзката прекъсна. Светлокосият взе палтото си от гардеробната и излезе.

Хладният въздух щипеше кожата му. Капките кръв бяха оставили следи по тънкия слой сняг, но сега по гърба си Натаниел усещаше единствено влага и хладната прегръдка на асфалта. Беше в съзнание и с отворени очи, но виждаше всичко размазано. Чуваше гласове, но те бяха толкова далечни, че почти не успя да разбере думите. Постепенно различи френската реч. Плътен мъжки глас се разправяше с друг мъж. Не успя да се фокусира върху разговора заради болката, разстилаща се по цялото му тяло. Усещаше вкуса на кръв в устата си. Чувстваше пукнатите кости по тялото си. Цялото му лице пулсираше и изгаряше отвътре. Кръвта се стичаше и засъхваше по кожата му. В един момент всичките падания на територията на цирка му се сториха нищожни. Въпреки благородническата нотка, съдържаща се във фамилията му, Натаниел Роше не представляваше нищо повече от дете на цирка. Родителите му бяха циркови артисти, така и той. Свиреше на цигулка, подмяташе насам-натам огнени предмети или вървеше по стъкла. Правеше всичко, което му се отдаваше, тъй като в последно време цирковата индустрия западаше и нямаше достатъчно артисти, а хората искаха от всички по-малко.
Нечия сянка се извиси над него и Натаниел се насили да отвори отново очи. Постепенно различи мъж на средна възраст с пъстри очи и светла на цвят коса.
- Името ми е Жан Мориарти. – започна да говори, но думите нямаха никакъв смисъл за Роше. – Предлагам ти наистина изгодна сделка. Предлагам ти добро образование и нов живот, но с цената да забравиш кой си, какъв си и откъде идваш. Отсега нататък ще си синът на Жан Мориарти, светът ще бъде твой, няма да ти липсва нищо. Съгласен ли си?
Натаниел единствено кимна преди да изгуби съзнание.

////
* Не обичам да се повтарям, Виктор.
** Знам, шефе, но мисля, че имаме проблем.
*** Какъв е проблема?
**** Искам го жив.

by **Valeria.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ** Нед Май 19, 2013 12:07 pm

прекрасен герой Smile

Добре дошъл

Nathaniel Roche.

Nathaniel Roche.

Re: Nathaniel Roche.