Renesmee

Може да се опише и с една дума.Буен.Тя не е от хората, които биха взели съвет от който и да било.Често употребява наркотици под извинението, че живота й е твърде труден. Израснала е в разкош, но определено не се е превърнала в поредната богаташка лигла, а всъщност единственото, което иска е вече да не се чувства сама.Обича до смърт малкото си близки хора, но и трудно се доверява и допуска до себе си.

Тя не прилича на член на наркоман.. ни най-малко.Морско-сините ириси и русите къдрици й предават нежност неприсъща за ангел, но зад тази млечно-бяла, нежна кожа се крие една истинска войнствена същност.Добре изваяното й тяло й придава елегантността, от която всяка дама се нуждае, а скулите и овала на лицето й й предават онзи невинен, беззащитен вид, който всяко дете има.Очарователно, нали?Не съвсем.. Въпреки божествената външност, стройната фигура и изискания стил от нея строи студенина, прекрасните сини сапфири на лицето й са пълни с безразличие и жестокост способна да уплаши и самия дявол.

~ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР ОТ ЖИВОТА НА НЕСИ~
- Това беше.Стигнах дъното..Не мога да повярвам, че стигнахме до тук, Клер.
Трепереше.Не, направо се тресеше.От страх, от мъка, от отчаяние, от самосъжаление.Всички тези емоции образуваха вихрушка в съзнанието й. Как беше стигнала толкова бързо до дъното?
- Вината не е наша!Той прекали.. той.. той си е виновен.
Да, Клер винаги знаеше как да запази самообладание във всички ситуации.Но в момента.. в момента то беше нечовешки жестоко. На Неси й се искаше да може да я нарече своя приятелка и то не за друго, а за да може да се похвали, че истинска нейна приятелка е била до нея в такъв момент.Но нямаше шанс.. та те бяха.. бяха толкова различни.
- Чуй ме, Неси. Нямаше какво да направим.А и.. не е напълно сигурно, че е мъртъв.
Тя хвана раменете й, в опити да спре треперенето, но беше безуспешно. Неси беше твърде потресена, за да се успокои.
- Няма пулс, нито диша.. Според мен няма някъде да е по-мъртъв от това.
Загледа се в нищото. Не можеше да мисли или да асимилира.Не виждаше добър изход от ситуацията.
- Трябва да се обадим на полицията..
- Не!Луда ли си?Те.. те ще ни вкарат в затвора!Трябва ние да го погребем.
- Но не може така.Трябва паметта му да бъде почетена от семейството му.Ще се тревожат за него.
- Та той е просто един пропаднал наркоман, кой би го почел?
Сърцето й се сви.Та не бяха ли и те точно като него?Нали именно затова се забираха заедно?И тя ли щеше да свърши като него един ден?По дяволите..
- Хайде, Ренесме. Знаеш, че няма какво друго да направим.
- Не мога да повярвам, че ме караш да правя това.
Изправи се от леглото все още трепереща и с леко притворени очи.Надяваше се това да създаде илюзията, че цялата вечер е била просто сън.
*СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА*
Коленичеше пред разровената земя, ридаейки.Не спираше да се пита как бе стигнала толкова долу и да се моли на Господ да й помогне да излезе от тази каша. Клер си беше тръгнала вероятно от вече час, но Неси не можеше и да помръдне. Усещаше само собствения си провал и как потъва все по-надълбоко.Юлската жега пареше кожата й и караше сълзите й да изсъхнат преди още дори да са достигнали шията й, но това не й пречеше да остане неподвижна.Просто седяща така с часове, а може би и дни без никой да я потърси.Както нямаше да потърсят и него.Колко жалко..